История

Идеята

Търсенето на нов имидж на размирните Балкани и създаването на нов климат на сътрудничество и взаимодействие в региона провокира многобройни инициативи, центрирани около приемането през май на 2005 г. на Декларацията от Варна. Тази българска инициатива бе подкрепена от всички страни от региона и подписана от осем президента. Тя е следствие от последователното разбиране на българските държавни институции за ролята на културното наследство като обединяващ фактор и път за преодоляване на разногласията.

На 1 ноември 2004 г. президентът Георги Първанов събра в НДК над двеста български интилектуалци, политици, общественици с различни професии, за да обсъди с тях възможността за активизиране на гражданското общество в процеса на опазване и социализация на наследството. Тази негова стъпка среща нашата подкрепа и през есента на 2005 г. ние създадохме Националното движение “Българско наследство” .

Сдружение Национално движение “Българско наследство” е регистрирано с решение на СГС по ф.д. №11004 от 2005 г., със седалище: София 1414, пл. България, 1, Административна сграда на НДК, ет. IX, ст 12а
тел: 02 963 05 36; факс: 02 963 06 25
e-mail : heritage_ndk@abv.bg


УСТАВ НА СДРУЖЕНИЕ С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ “НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ “БЪЛГАРСКО НАСЛЕДСТВО ”

І. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Статут

Чл. 1. (1) Сдружението е юридическо лице, отделно от членовете си, учредено съгласно разпоредбите на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, Устава и Решението на Учредителното събрание.

(2) Сдружението отговаря за задълженията си със своето имущество.

(3) Членовете на сдружението не отговарят за задълженията на сдружението.

(4) Членовете отговарят до размера на дължимите членски вноски.

Наименование

Чл. 2. (1) Наименованието на сдружението е Национално движение “Българско наследство”, като на английски наименованието е National Association Bulgarian Heritage.

(2) Наименованието на сдружението, седалището, адресът, съдът, където е регистрирано, номерът на съдебната регистрация и БУЛСТАТ се посочват в документите за кореспонденция на сдружението.

Седалище и адрес на управление

Чл. 3. Седалището и адресът на сдружението са: град София, район “Триадица”, пл. “България” № 1, НДК, Административна сграда.

Срок

Чл. 4. Сдружението не е ограничено със срок или друго прекратително условие.

Определяне на дейността

Чл. 5. Сдружението осъществява общественополезна дейност.

Основни цели на сдружението

Чл. 6. Основни цели на сдружението са:

- да работи активно и да съдейства за издирването, съхраняването, консервацията, реставрацията, валоризацията и устойчива социализацията на материални и нематериални и подводни културни ценности, природния пейзаж, биоразнообразието;

- да съдейства на държавни и местни институции за съхраняване и опазване на българското материални и нематериални и подводни културни ценности, природния пейзаж, биоразнообразието;

- да запознава българската общественост с културно-историческо наследство и природно богатство на страната и съдейства за неговото опазване и съхраняване за поколенията;

- да популяризира българското материални и нематериални и подводни културни ценности, природния пейзаж, биоразнообразието в Европа и света и съдейства за развитие на културен, геотуризъм и други форми алтернативен и устойчив туризъм;

- да насърчава научните изследвания и проучвания на българското материални и нематериални и подводни културни ценности, природния пейзаж, биоразнообразието ;

- да съдейства и информира българската научна и културна общественост за проблемите на мултикултурните общества в условията на глобализация;

- да реализира проекти, насочени към съхраняване и популяризиране на българското материални и нематериални и подводни културни ценности, природния пейзаж, биоразнообразието и културните коридори в Югоизточна Европа, като подпомага и други организации в тази област, особенно в страните от

- Да развива приоритетно проекта дейност и акции чрез клоновете и други организационни форми на опазването и социализация на наследството в трансграничните области и райна на Черноморието – обл. Перник, Кюстендил, Благоерград, Смолян, Кърджали, Хасково, Бургас, Варна

- да насърчава и да подпомага интегрирането на хора в неравностойно положение от всички възрастови групи чрез дейности, свързани с опазването и популяризирането на културно-историческото наследство и природно богатство.

-да подпомага младежки организации и акции, свързани с опазването на наследството и неговата социализация чрез дейности, свързани с участието на ученици, студенти и младежи, проявяващи интерес към културното и природното наследство на България и Европа

Средства за постигане целите на сдружението

Чл. 7. (1) Средствата, с които сдружението ще постига своите цели, са:

- организиране на дейности за спасяване на културно-исторически и природни обекти;

- провеждане на национални, регионални и местни кампании за набиране на средства за реставрация, съхраняване и популяризиране на културно-исторически паметници и природни забележителности;

- установяване и поддържане на контакти с български, европейски и други организации със сродни цели;

- експертни изследвания за културно-историческото наследство и природно богатство;

- издателска и информационна дейност;

- провеждане на конгреси, конференции, семинари, дискусии, фестивали, форуми;

- участие в български и международни програми и проекти;

- създаване на временни или постоянни структури за реализирането на тези дейности;

- други подходящи форми за постигане основните цели на сдружението.

(2) Изброените в предходната алинея дейности на сдружението за постигане на целите му се извършват съобразно възможностите на сдружението. Когато материалното или организационното състояние не позволява използването на всички посочени способи едновременно, приоритетните направления се определят от Управителния съвет.

(3) Недопустимо е всякакво разпределение на имуществото на сдружението между членовете му или между управителните органи под каквато и да е форма. Тази забрана не засяга възможността сдружението да учредява и присъжда парични или непарични награди, с които да стимулира постигането на целите си и да заплаща положен труд за изпълнение на целите и конкретни задачи в рамките на годишния бюджет.

Чл.7а Предметът на дейност на сдружението е:

- организиране на дейности за спасяване на културно-исторически и природни обекти; - провеждане на национални, регионални и местни кампании за набиране на средства за реставрация, съхраняване и популяризиране на културно-исторически паметници и природни забележителности;

- установяване и поддържане на контакти с български, европейски и други организации със сродни цели;

- експертни изследвания за културно-историческото наследство и природно богатство; - издателска и информационна дейност;

- провеждане на конгреси, конференции, семинари, дискусии, фестивали, форуми;

- участие в български и международни програми и проекти;

- създаване на временни или постоянни структури за реализирането на тези дейности; други подходящи форми за постигане основните цели на сдружението.

ІІ. ЧЛЕНСТВО

Членски права и задължения

Чл. 8 (1). Членуването в сдружението е доброволно. Членовете могат да бъдат български или чуждестранни дееспособни физически и/или юридически лица, които споделят целите на сдружението и средствата за тяхното постигане, изпълняват неговия Устав и плащат редовно членския си внос. Учредителите на сдружението са членове по право. Относно тяхното членство се прилагат общите правила.

(2) Членовете на сдружението са индивидуални и колективни. Колективни членове могат да бъдат български и чуждестранни юридически лица, които се занимават с издирване, опазване, защита, полуляризиране на културно-историческото наследство и природно богатство и туризъм, споделят целите на сдружението и активно работят за реализирането им в полза на обществото.

(3) Сдружението приема и асоциирани членове – български граждани без разлика на възраст и занимание и живеещи временно или постоянно в страната или чужбина и юридически лица, регистрирани на територията на България. Те могат да участват в работата на общото събрание със съвещателен глас. Членският им внос се определя ежегодно от ОС в размер по-малък от този на вноските на редовните членове.

Чл. 9. Всеки член на сдружението има право:

1.да участва в дейността на сдружението и в работата на Общото събрание;

2.да избира и да бъде избиран в неговите органи на управление;

3.да осъществява контрол върху работата на сдружението и органите на управление;

4.да бъде информиран за дейността на сдружението;

5.да се ползва от имуществото на сдружението и от резултатите от дейността му;

6.да внася предложения за подобряване работата и отстраняване на недостатъци в дейността на сдружението.

Чл. 10. Всеки член на сдружението е длъжен:

1. да внася редовно членския си внос;

2. да спазва Устава и другите актове на сдружението и да работи за постигане на неговите цели.

Чл. 11. Членските права и задължения са непрехвърлими и не преминават върху други лица в случай на смърт или прекратяване на членството. Упражняването на членски права може да бъде предоставено на друг член чрез упълномощаване с пълномощно с нотариална заверка на подписа. Никой член не може да представлява по този начин повече от двама други членове на сдружението.

Придобиване на членство

Чл. 12. Членовете на сдружението се приемат от Управителния съвет въз основа на писмена молба, отправена до Управителния съвет, декларация, че приемат Устава и целите на сдружението. Управителният съвет разглежда молбата в тримесечен срок, но не по-късно от първото насрочено Общо събрание.

Чл. 12а. Общото събрание потвърждава ежегодно сипсъка с новоприетите членове, след което те получават правата на редовни членове.

Прекратяване на членство

Чл. 13. (1) Членството се прекратява:

1.с писмена молба, отправена до Управителния съвет, при положение, че членът е изпълнил задълженията си към сдружението;

2.със смъртта или поставянето му под пълно запрещение;

3.с изключване;

4.с прекратяване на юридическото лице – член на сдружението;

5.с прекратяване на сдружението;

6.при отпадане.

(2) Член на сдружението може да бъде изключен за груби нарушения на Устава и другите актове на сдружението, както и когато с поведението си накърнява репутацията на сдружението. Изключването се извършва от Управителния съвет и може да бъде обжалвано пред Общото събрание, дори това да не е включено в дневния ред на последното. Общото събрание е длъжно да се произнесе по обжалването веднага.

(3) Отпадането на членство е налице, когато има невнасяне на членски внос в тримесечен срок от изтичане на календарната година, за която се дължи. Отпадането се констатира от Управителния съвет по документи и с надлежно решение, с което се прекратява членството.

(4) Неучастието в дейността на сдружението е основание за прекратяване на членството. То се установява с решение на Общото събрание, с което се прекратява и членството.

Дарители

Чл. 14 (1) Лицата, направили дарения и завещания в полза на сдружението, се смятат за дарители на сдружението. Дарителите могат да са физически и юридически лица.

(2) Минималният размер на дарението за отделните категории дарители по ал. 3 по-долу се определя ежегодно от Общото събрание по предложение на Управителния съвет. Общото събрание по предложение на Управителния съвет определя и годишния минимален размер за различните видове дарения, които могат да са индивидуални, семейни, корпоративни или други, определени по преценка на Управителния съвет.

(3) Сдружението определя следните категории дарители:

1.“Златен дарител” са лицата, които са дарили суми на сдружението, надвишаващи значително минималния размер за отделните видове дарения и които на постоянна основа допринасят съществено за постигане целите на сдружението.

2.“Сребърен дарител” са лицата, които са дарили суми над минималния размер за отделните видове дарения и които са оказали съдействие на сдружението по определен проект, реализиран от сдружението.

3.“Дарител” са лицата, които са дарили годишно определения минимален размер за различните видове дарения.

(4) Категориите “Златен дарител” и “Сребърен дарител” се присъждат ежегодно от Общото събрание, за което Управителният съвет издава и съответно удостоверение на определените дарители.

(5) На всички дарители сдружението издава сертификати за дарените от тях суми. Управителният съвет определя реда и начините за набиране на дарения и предоставяне на сертификатите за дарение, като разбирането е, че това ще се извършва от музеи, галерии, читалища и други структури на основата на сключен с тях договор.

(6) Управителният съвет ежегодно отчита набраните дарени средства и тяхното разходване пред Общото събрание.

ІІІ. ИМУЩЕСТВО

Имущество

Чл. 15. (1) Имуществото на сдружението се състои от всички придобити от него права и поети задължения, допустими от действащото законодателство.

(2) Всички действия по придобиване на права, поемане на задължения, управление и разпореждане с имуществото се извършват от определените за това органи и по ред, установен в Устава или другите вътрешни актове на сдружението.

(3) Имуществото на сдружението може да се изразходва само за постигане на определените с Устава цели.

(4) При разходване имуществото на сдружението се прилагат разпоредбите на чл.41 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел.

Източници на средства на сдружението

Чл. 16. (1) Активите се набират от:

- първоначалните вноски при учредяването на сдружението;

- членски внос;

- последващи дарения и завещания;

- приходи от имуществото на сдружението;

- приходи от експертна, консултантска и проектна дейност.

(2) По решение на Общото събрание членовете на сдружението могат да правят целеви вноски за постигане на цел, определена с Устава или с решение на Общото събрание. В решението си Общото събрание определя целта, размера и начина на събиране на вноските. Това решение се взема с мнозинство 2/3 от общия брой на делегатите.

(3) Всички членове на сдружението са длъжни да заплащат членски внос. Членският внос се определя ежегодно от Общото събрание. Срокът за внасяне на членския внос е до 31 март на всяка календарна година.

(4) Сдружението в лицето на Управителния съвет може да сключва договори за дарение и спонсорство с физически и юридически лица.

(5) Когато дарителят или завещателят желае с дарението или завещанието да бъде учредена награда, стипендия, специализиран финансов фонд или други подобни, той може да поиска наградата, стипендията или фондът да носят неговото име или друго определено от него наименование.

(6) Сдружението може да откаже да приеме дарения или завещания, направени с неприемливи за сдружението условия и в противоречие с неговите цели и с разпоредбите на неговия Устав. Преценката се извършва от УС.

(7) Разпореждане с имуществото на сдружението се извършва по решение на Управителния съвет, взето с обикновено мнозинство.

Покриване на загуби

Чл. 17. При наличие на загуби според годишния счетоводен баланс Общото събрание може да вземе решение за тяхното покриване чрез допълнителни вноски от членовете на сдружението. Решението се взема с мнозинство 2/3 от всички членове на сдружението.

Структури на сдружението

Чл. 18 (1) Сдружението може да създава свои общински структури.

(2) Сдружението може да учредява клубове, създадени на регионален, професионален и друг принцип.

(3) Сдружението създава мрежа от регионални и областни клонове в страната, които се вписват в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел по седалището на Клона. Наименованието на Клона включва наименованието на сдружението и добавката Клон.

ІV. УПРАВЛЕНИЕ

Органи на сдружението

Чл.19 (1) Органи на сдружението са:

- общо събрание;

- управителен съвет;

- изпълнителен директор;

- секретар.

(2) Управителният съвет може да създава допълнителни органи, които временно или постоянно да изпълняват дейности, свързани с постигането на определени цели или извършване на определени функции за постигане целите на сдружението. УС не може да им делегира правомощията си.

Състав на Общото събрание

Чл. 20 (1) Общото събрание се състои от редовните членовете на сдружението. Членовете – юридически лица, когато са делегати, се представляват в Общото събрание от законните им представители или изрично упълномощено лице.

(3) В работата на Общото събрание могат да участват с право на съвещателен глас и асоциираните членове на сдружението.

Компетентност на Общото събрание

Чл. 21. Общото събрание:

1. изменя и допълва Устава на сдружението;

2. приема други вътрешни актове;

3. преобразува и прекратява сдружението;

4. одобрява ежегоден списък на редовните членове на сдружението, отпадналите поради неплатен членски внос или с писмена молба за напускане, както и изключването на членове.

4.а Нередовни членове на дружението могат да възстановят правата си с молба до УС.

5. избира и освобождава от отговорност членовете на Управителния съвет и определя размера на възнаграждението им;

6. утвърждава предложените от Управителния съвет годишни планове за дейността на сдружението;

7. назначава и освобождава дипломиран/и експерт-счетоводители;

8. одобрява годишния отчет и баланса на сдружението;

9. приема доклад за дейността си, съгласно изискванията на чл.40 от ЗЮЛНЦ;

10. назначава ликвидатори при прекратяване на сдружението, освен в случай на несъстоятелност;

11. разглежда жалби срещу решения на Управителния съвет за прекратяване на членство;

12. определя основните програмни направления на дейността на сдружението;

13. приема правилник за дейността на сдружението;

14. ежегодно определя размера на членския внос;

15. определя минималния размер на отделните видове дарения;

16. взема решения за разпореждане със средства извън предвидените в бюджета;

17. взема решение за откриване и закриване на клонове;

18. взема решение за участие в други организации;

19. приема бюджета на сдружението;

20. приема отчета за дейността на Управителния съвет;

21. отменя решения на Управителния съвет, когато противоречат на закона и Устава на сдружението;

22. ежегодно присъжда категорията “Златен дарител” и “Сребърен дарител”, ако има такива.

Свикване на Общото събрание

Чл. 22. (1) Общото събрание се свиква от Управителния съвет. То може да бъде свикано и по искане на 1/3 от членовете на сдружението.

(2) Ако в срок до един месец от искането за свикване на Общо събрание Управителният съвет не отправи писмена покана за свикване на Общо събрание, то се свиква от съда по седалището на сдружението по писмено искане на заинтересуваните членове или натоварено от тях лице.

(3) Свикването се извършва чрез покана, публикувана на сайта на движението и поставена на мястото за обявления в сградата, в която се намира управлението на сдружението и изпратена по е-път на редовните членове на движението в срок от един месец реди провеждането му.

(4) Поканата съдържа дневния ред на въпросите, предложени за обсъждане, предложенията за решения, датата, часа и мястото за провеждане на Общото събрание и по чия инициатива то се свиква.

(5) Времето от публикуване на съобщението до откриването на Общото събрание не може да бъде по-малко от 30 дни.

Право на сведение

Чл. 23. Писмените материали, свързани с дневния ред на Общото събрание, трябва да бъдат предоставени на разположение на членовете в седалището на сдружението най-късно до датата на публикуване или изпращане на поканата за свикване на Общото събрание. При поискване те се представят на всеки член безплатно.

Списък на присъстващите

Чл. 24. На заседанието на Общото събрание се изготвя списък на присъстващите делегати или техните представители. Делегатите и представителите удостоверяват присъствието си с подпис и се легитимират. Списъкът се заверява от председателя и от секретаря на Общото събрание.

Кворум

Чл. 25. Общото събрание може да заседава, ако са се явили делегати, представляващи повече от половината от всички редовни членове. При липса на кворум Управителният съвет насрочва ново заседание в срок един час по-късно на същото място и при същия дневен ред, независимо от броя на присъстващите.

Право на глас

Чл. 26. Всеки делегат има право на един глас.

Конфликт на интереси

Чл. 27. Делегат или негов представител не може да участва в гласуването за:

1. предявяване на искове срещу него;

2. предприемане на действия или отказ от действия за осъществяване на отговорността му към сдружението;

3. при решаване на въпроси, отнасящи се до него, неговата съпруга или роднини по права линия – без ограничения, по съребрена линия – до четвърта степен, или по сватовство – до втора степен включително.

Чл. 27а Член на Сдружението не може да съвместява членството в Управителния Съвет със заемане на избираема длъжност в организация или длъжност в органи на държавната или местна власт със сходни цели.

(1) При настъпване на обстоятелства по т. 27а избраният от ОС член на УС освобождава длъжността си като до провеждане на ново ОС мястото му по решение на УС може да бъде заето от кооптиран член на Сдружението.

Мнозинства

Чл. 28. (1) Решенията на Общото събрание се приемат с мнозинство от присъстващите.

(2) За решенията по чл.21, т.1, 3 и 4 се изисква мнозинство 2/3 от присъстващите.

Решения

Чл. 29. (1) Общото събрание не може да приема решения, засягащи въпроси, които не са били публикувани в поканата, освен когато всички делегати присъстват или са представени на събранието и никой не възразява повдигнатите въпроси да бъдат обсъждани.

(2) Решенията на Общото събрание влизат в сила незабавно, освен ако действието им не бъде отложено или ако според закона те влизат в сила след обнародване.

Протокол

Чл. 30. (1) За заседанията на Общото събрание се води протокол. Протоколът се води според изискванията на закона.

(2) Протоколът на Общото събрание се подписва от председателя и от секретаря на събранието и от преброителите на гласовете. Към протокола се прилага списък на присъстващите и документите, свързани със свикването на Общото събрание.

(3) Всеки делегат, присъствал на Общото събрание, има право да изисква и да следи за точното записване на решенията в протокола.

Управителен съвет

Чл. 31. (1) Сдружението се управлява от Управителен съвет.

(2) Членовете на Управителния съвет се избират от Общото събрание за срок от 4 (четири) години

(3) Управителният съвет е в състав от 3 (трима) до 5 (пет) члена, които са членове на сдружението.

(4) Член на Управителния съвет може да бъде и юридическо лице – член на сдружението, като на заседанията на съвета то се представлява от своя законен представител или изрично упълномощено физическо лице.

(5) Членовете на Управителния съвет могат да бъдат преизбирани без ограничение.

Чл. 32. Членовете на Управителния съвет или физическите лица, които представляват юридическите лица, членове на съвета, трябва да:

1. имат постоянно местоживеене в страната;

2. притежават подходяща професионална квалификация и опит;

3. не са осъждани на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер.

Права и задължения на Управителния съвет

Чл. 33. (1) Членовете на Управителния съвет имат еднакви права и задължения, независимо от вътрешното разпределение на функциите между членовете и решенията, с които се предоставя право на управление на изпълнителните членове.

(2) Членовете на Управителния съвет са длъжни да изпълняват задълженията си в интерес на сдружението и да пазят тайните на сдружението и след като престанат да бъдат членове на съвета.

(3) Управителният съвет приема правила за работата си и избира и освобождава председател и заместник-председател от членовете си.

(4) Управителният съвет:

1. прави предложения за изменения и допълнения на този Устав. По тези предложения решение се взема от Общото събрание;

2. определя реда и организира извършването на дейността на сдружението;

3. приема планове и програми за дейността на сдружението в изпълнение решенията на Общото събрание;

4. сформира други временни или постоянно действащи органи за изпълнение на определени дейности и урежда компетентността им с нарочен правилник, който подлежи на одобрение от Общото събрание. С тези решения се определят и средствата за издръжка на тези органи;

5. избира за срок от пет години изпълнителен директор. Управителният съвет по всяко време и при пълна свобода на преценката може да прекрати мандата на изпълнителния директор;

6. избира секретар на сдружението. Управителният съвет по всяко време и при пълна свобода на преценката може да освободи секретаря;

7. приема отчетите и становищата на създадените от него органи;

8. одобрява актовете на органи на сдружението, когато такова одобрение е предвидено в този Устав или в допълващи го вътрешни правила;

9. определя възнагражденията на лицата, заемащи платена длъжност;

10. взема решения за участието на сдружението във важни прояви, които са свързани с дейността му;

11. приема организационно-управленската структура, реда за назначаване и освобождаване на персонала, правилата за работната заплата и други вътрешни правила на сдружението;

12. приема правила за провеждане на конкурси и осъществяване на програми;

13. внася в Общото събрание проект за бюджет и изпълнява бюджета на сдружението;

14. изготвя годишен отчет за дейността, който се одобрява от Общото събрание;

15. изготвя доклад за дейността на сдружението, съгласно изискванията на чл.40 от ЗЮЛНЦ, и го представя за приемане от Общото събрание;

16. приема нови членове на сдружението, като това решение се одобрява от Общото събрание;

17. изключва членове на сдружението, като това решение може да се обжалва пред Общото събрание;

18. взема решения за придобиване, отчуждаване и обременяване на недвижими имоти и учредяване на вещни права върху тях, както и отдаването им под наем за срок над една година;

19. осигурява стопанисването и опазването на имуществото на сдружението;

20. осигурява изпълнението на решенията на Общото събрание;

21. изготвя предложение до ОС за минималния размер на различните видове дарения за съответната година;

22. прави предложение до ОС за избор на дипломиран експерт-счетоводител;

23. обсъжда и решава всички други въпроси, освен тези, които са от компетентността на Общото събрание.

(5) Управителният съвет се събира на редовни заседания най-малко веднъж на три месеца. Денят, часът и мястото на редовното заседание се уточняват на предходното заседание. Неприсъствалият/неприсъствалите членове на Управителния съвет се известяват по подходящ начин. Извънредни заседания могат да се свикат по искане на кой да е член на Управителния съвет, отправено до председателя на съвета. Свикването на извънредно заседание се извършва от председателя на Управителния съвет посредством покани, отправени най-малко седем дни преди исканото извънредно заседание, които да съдържат данни за часа, деня и мястото на заседанието, както и за предвидения дневен ред. Председателят на Управителния съвет насрочва заседанието най-късно десет дни след като то е било поискано.

(6) Заседанията на Управителния съвет се ръководят от неговия председател. Председателят на управителния съвет ръководи работата на Управителния съвет, подготвя заседанията му и организира провеждането им. Съобщенията до Управителния съвет се отправят посредством председателя му.

Кворум и мнозинство

Чл. 34. (1) Решения могат да се вземат, ако присъстват повече от половината от членовете на Управителния съвет, лично или представлявани от друг член на Управителния съвет.Никой присъстващ член не може да представлява повече от един отсъстващ.

(2) Решенията се вземат с обикновено мнозинство, освен в случаите предвидени в чл. 33, ал. 4, т.2, т.5 и т.15 от Устава, които се вземат с мнозинство от всички членове.

(3) Извън случаите, изрично посочени в този Устав, Управителният съвет взема решение единодушно за:

1. съществени организационни промени;

2. дългосрочно сътрудничество от съществено значение за сдружението или прекратяване на такова сътрудничество;

3. вземането на решение за предложение пред Общото събрание за създаване на клон.

(4) За заседанията на УС се изготвя протокол. Ръководещият заседанието на УС и лицето, изготвило протокола, удостоверяват и отговарят за верността на съдържанието му.

Председател

Чл. 35. (1) Председателят ръководи заседанията на Управителния съвет. Той може да бъде сменен по всяко време от Управителния съвет. Председателят е длъжен да докладва на Управителния съвет за настъпилите обстоятелства, които са от съществено значение за сдружението. Той може да възложи част от своите функции на заместник-председателя.

(2) Председателят:

1. организира изпълнението на решенията на Управителния съвет;

2. докладва на Управителния съвет за съществени обстоятелства, касаещи дейността на сдружението;

3. от името на сдружението сключва договор с изпълнителния директор, в който се уговарят конкретните права и задължения, текущото възнаграждение, обезщетението за предсрочно освобождаване от изпълнителните функции, осигуровки и други условия.

(3) Заместник-председателят замества председателя в случаите, когато изрично е овластен или когато председателят отсъства.

Изпълнителен директор

Чл. 36 (1) Изпълнителният директор:

1. има право да извършва всички действия и сделки, които са свързани с дейността на сдружението, да го представлява и да упълномощава други лица за извършване на определени действия. Изпълнителният директор няма право да отчуждава и да обременява с тежести недвижими имоти на сдружението, освен ако е упълномощен изрично за това от Управителния съвет;

2. организира дейността на сдружението, осъществява оперативното му ръководство, осигурява стопанисването и опазването на неговото имущество;

3. сключва трудовите договори със служителите на сдружението;

4. изпълнява функциите, които са му възложени от Управителния съвет;

5. докладва на Управителния съвет за всички обстоятелства, касаещи дейността на сдружението;

6. отговаря за оперативната работа и текущото прилагане на политиката на сдружението;

7. разработва годишните бюджети и техните актуализации, както и анализи на дейността на сдружението и ги представя на Управителния съвет за утвърждаване;

8. отговаря за изпълнението на бюджета;

9. може да съвместява дейностите не секратар на Сдружението

10.представлява сдружението пред трети лица, държавни и административни органи и банки.

(2) Изпълнителният директор е длъжен да докладва за работата и дейността на сдружението пред Управителния съвет на всяко заседание.

(3) По преценка на УС функциите на изпълнителен директор могат да бъдат изпълнявани и от заместник-председател на УС.

Секретар

Чл. 37 (1) Секретарят:

1. подпомага дейността на Председателя на УС и на изпълнителния директор при планиране, организиране и координиране на текущите проекти и програми на сдружението;

2. съдейства за създаване на контакти с български и чужди научни и други организации, институции, представители на професионални организации и местна власт

3. съдейства и организира публикациите на научни изследвания на сдружението;

4.ръководи на временни и постоянни структури към сдружението и отговаря за консултантски услуги, ако такива са поискани.

(2)По преценка на УС функциите на секретар могат да се изпълняват от един от членовете на УС.

Други органи на сдружението

Чл. 38. (1) Създадените допълнително органи на сдружението упражняват дейност в рамките на програмата или функцията, за чието осъществяване са създадени.

(2) При осъществяване на своята дейност те са пряко подчинени на Управителния съвет.

Представителна власт

Чл. 39. Сдружението се представлява от Председателя на Управителния съвет и от Заместник-председателя заедно и поотделно.

V. ЗАЩИТА СРЕЩУ НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ ИЛИ ПРОТИВОРЕЧАЩИ НА УСТАВА АКТОВЕ

Чл. 40. (1) Незаконосъобразните или противоречащи на Устава актове (порочни актове) на орган на сдружението се отменят от горестоящия орган. При липса на изрични разпоредби в Устава или във вътрешните актове за горестоящ орган се счита Управителният съвет. Нецелесъобразността на актовете не води до тяхната порочност.

(2) Актовете на Управителния съвет се контролират и ако са порочни, подлежат на отмяна от Общото събрание.

(3) Право да атакува порочен акт има всеки член на сдружението.

VІ. ПРЕКРАТЯВАНЕ И ЛИКВИДАЦИЯ

Основания за прекратяване

Чл. 41. Сдружението се прекратява:

1. по решение на Общото събрание;

2. при обявяването му в несъстоятелност;

3. с решение на Софийски градски съд в определените от закона случаи.

Ликвидация

Чл. 42. (1) При прекратяване на сдружението се извършва ликвидация, освен в случаите на преобразуване на сдружението.

(2) Ликвидацията се извършва от Управителния съвет на сдружението при спазване изискванията на закона.

(3) Относно имуществото на сдружението, останало след удовлетворението на кредиторите, се прилага Законът за юридическите лица с нестопанска цел.

VІІ. ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 43. Ако отделни разпоредби на този Устав се окажат противозаконни или станат такива вследствие на бъдеща законодателна промяна, тяхната недействителност не засяга действителността на останалата част от Устава. Недействителните разпоредби в тези случаи се заместват по право от повелителните норми на закона.

Чл. 44. Промени в настоящия Устав могат да бъдат извършвани по реда, предвиден в него и в Закона за юридическите лица с нестопанска цел.

Чл. 45. Относно тълкуването или прилагането на разпоредбите на настоящия Устав се прилагат разпоредбите на общото българско гражданско законодателство и разпоредбите на ЗЮЛНЦ.

Настоящият устав е приет единодушно от всички присъствали учредители на Учредителното събрание на сдружение с нестопанска цел НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ “БЪЛГАРСКО НАСЛЕДСТВО”, състояло се на 4 юли 2010 гр. София, в уверение на което същите са положили своя подпис под този Устав.


Слово на президента Георги Първанов на форума за създаването на гражданско движение за паметниците на културата

01-11-2004, 15:30   зала 8, НДК

Уважаеми госпожи и господа,

Благодаря на всички, които са тук, че на този ден - Деня на народните будители, с присъствието и участието си в дискусията подкрепят идеята за създаване на движение за съхранение на паметниците на културата и културно-историческото наследство.

Сред нас са хора с безспорен авторитет, които със своите биографии, с научните, творческите и житейските си постижения се нареждат по достойнство и справедливо сред будителите на съвременна България. По-важното обаче е, че тук те присъстват не по силата на служебен ангажимент. Тук сме, защото сме призвани от една кауза, която си заслужава.

Запазването на културното и историческото наследство е изключително важен въпрос, който през годините на прехода оставихме на заден план. Причините за това са много:

- съсредоточаването на вниманието на обществото върху промените и заедно с това върху по-прозаичните въпроси на оцеляването;

- фактът, че в последните години в обществените нагласи доминира материалното, а не духовното начало;

- твърде много поражения нанесе прилагането на т.нар. “остатъчен” принцип при формирането на бюджета за културата, за духовната сфера;

- наложилата се философия държавата да се изтегля от цели сектори на обществения живот, което имаше своята логика по отношение на икономиката, но е доста съмнително по отношение на културата и духовната сфера;

- криворазбрано отношение към патриотизма, комплексите спрямо националната и историческата ни идентичност.

Европейската интеграция не изключва, дори предполага формирането на един нов патриотизъм, отстояването на национален интерес и позиция.

Последните месеци не правят изключение от формиралата се сложна, противоречива картина по темата за културно-историческото наследство. Направени бяха забележителни открития по време на тазгодишния археологически сезон. Тракийската изложба жъне невероятни успехи в Германия. След доста време, и в Казанлък, и в София, и в Бон отново видяхме опашки от желаещи да се докоснат до българската култура.

Видя се също, че нашата наука продължава да не разполага с достатъчно средства за разкопки, консервация, реставрация, дори за охрана на откритията. Науката не е конкурентна във финансово и материално отношение спрямо иманярската мафия.

Проблемите са многобройни и се разрастват с всяка изминала година:

- Липсва адекватно законодателство за опазване на културно-историческото наследство, съответстващо на условията на днешния ден, а съществуващите закони не се прилагат достатъчно ефективно.

- Не достигат ресурси за съхраняване и консервиране на новоразкритите паметници.

- Голяма част от съществуващите културни и исторически паметници са оставени без грижи, много от тях, в това число и от по-новите периоди, се рушат и се разграбват.

- Като следствие може да се предполага, че безценни паметници на древната и по-новата култура по нашите земи са напуснали България безвъзвратно.

- Има все още висящи въпроси относно войнишките паметници и българските военни гробища, въпреки че за някои от тях имаме добри новини (Унгария, Хърватия).

- Не бива да подценяваме ефекта на периодичните остри дискусии по съдбата на някои паметници от новата ни история.

Културно-историческото ни наследство е национален ресурс, който е невъзстановим. С всяка загуба на част от него ние губим и част от нашата идентичност, част от себе си.

Наш дълг като граждани и като общественици е да посочим проблемите в тази област и да предприемем стъпки за тяхното решаване. Това е наложително предвид необходимостта да съхраним за нашите деца и внуци родовата памет на народа ни.

Именно поради тези причини призовах за създаването на широко обществено движение, наречено условно “Българска памет”. Предлагам тази идея заедно с предложението, ако инициативата бъде одобрена, да се обяви специален конкурс за името. Целта на подобно движение трябва да бъде в това да държи посочените проблеми във фокуса на общественото внимание. То може да изпълнява такива функции само ако се утвърди като авторитетна и безспорна организация, а това ще зависи преди всичко от хората, които ще съставляват движението.

Кръгът от въпроси, които можем да обсъдим днес:

- съществува ли обществена необходимост от такава инициатива;

- ако е налице подкрепа на идеята, то какви да бъдат функциите на движението;

- организационните и съдържателните форми, в които инициативата може да бъде осъществена; взаимоотношения с държавните институции и сходни граждански и експертни структури;

- натоварване на инициативен комитет за извършване на по-нататъшната работа.

Какви биха могли да бъдат целите на това Гражданско движение:

- Стимулиране на експертна дискусия и обосноваване на законодателни предложения и политики за опазване на историческото наследство.

- Насърчаване на широки обществени кръгове за опазване на наследството; привличане на доброволци. На онези, които биха погледнали скептично на тази идея ще кажа само, че сходният фонд - Националният тръст на Великобритания, през миналата година е имал 38 000 доброволци, които са дали над 2 000 часа в работа на подобни обекти.

- Подпомагане на дейността по воденето на регистъра на паметниците. Подобни усилия се полагат в съответните звена и институции, но не мисля, че гражданските структури могат да бъдат безучастни в актуализацията на тези списъци. Впрочем, добър пример в това отношение е дейността на Генералния щаб на Българската армия. Там има подготвен специален списък на войнишките паметници, който съдържа около 2 100 имена. Срещу всяко име на паметник, на паметна плоча е посочен ангажиментът на съответното поделение. Разбира се, тук става дума за друг тип структура, но мисля, че и гражданските движения биха могли да играят роля в това отношение.

- Набиране на приходи в полза на културно-историческото наследство – в т.ч. чрез създаване на национален фонд; организиране на кампании за набиране на средства по конкретни проекти.

- Струва си да се осмислят възможностите за развитието на мощна и настъпателна PR кампания; добре е движението да има свое издание, своя издателска програма.

- Съобразно финансовите си възможности движението може да поощрява научни изследвания и образователни програми със сходна тематика.

- Не на последно място - да насърчава пътуванията до исторически места по различни проекти и програми.

Трябва ясно да се дефинира предметът на дейност на движението. Не бива да бъдем максималисти. Проблемите са много, но не бива да се работи на прекалено широк фронт. На първо време трябва да се определят няколко приоритетни въпроса така, че да се почувства ефектът от дейността на гражданското движение от самото начало. Няколко примерни обекта, върху които можем да фокусираме вниманието си като начало:

• обекти от тракийския период;

• Плиска – Мадара – Преслав;

• създаването на фонд за покриване на спешни нужди – от разкопки до спасителни операции;

• войнишките паметници (за които може би трябва да бъде обособен отделен сектор).

Още на етапа на предварителните дискусии възникна един основен въпрос - отношенията между такова движение и държавата. Едно гражданско движение, дори и то да е най-мощно, не може и не бива да има амбицията да измести държавата от решаването на проблемите по опазването на културно-историческото наследство и по финансирането на тази дейност. Трябва да се мисли за разумно ангажиране на частната инициатива – при ясни правила и строг контрол. Далеч недостатъчно се използват възможностите на културния туризъм. Основният ангажимент обаче си остава на държавата.

На фона на успешния археологически сезон през настоящата година изпъква един особено важен проблем – за опазването на паметниците на културата от иманярски посегателства. Държавната политика в това отношение трябва да се основава най-малко върху два приоритета:

1. Осигуряване защита на обектите и наказване на виновните за подобни посегателства;

2. Осигуряване на финансиране за разкриване, консервация, реставрация и експониране на паметниците на културата.

По първия приоритет смятам да предложа тази тема за обсъждане на следващото заседание на Съвета за координация на борбата с престъпността, а участниците в това заседание би трябвало да обсъдят следните въпроси:

- Връзката на престъпленията против паметниците на културата с организираната престъпност;

- Удачно ли беше решението работата по тези престъпления да се прехвърли от НСБОП в полицията?

- Адекватен ли е Наказателният кодекс на новите форми на престъпност?

- Каква е наказаната престъпност за тези престъпления и кое пречи на наказването?

- Каква държавна политика ни е необходима в сектора – либерална, включително поощряваща търговията с паметници на културата или консервативна?

- Има ли легитимни частни колекции от паметници на културата?

Една нова политика на държавата по отношение паметниците на културата предполага и приемането на нов закон (старият, многократно променян, е от 1969 г.). Нужно е да се определи дали ще провеждаме консервативна политика или ще либерализираме и вътрешния, и международния пазар на старини. Нямам информация вторият подход да е възприет в някоя цивилизована страна. Няма как да изпълним препоръките на Европейската конвенция за опазване на археологическото наследство, ратифицирана у нас през 1993 г., ако не провеждаме максимално рестриктивна политика по отношение на старините.

Нужно е да се уреди режимът на частното колекционерство, включително чрез регистрацията на всички колекции. За съжаление, макар в закона да се съдържа такъв текст, все още не е приета наредбата на министъра на културата за реда, по който ще става регистрацията и оценката на частните колекции. Необходимо е да се определи редът за сделките с такива ценности в страната. Парадоксално, но сега в чл. 278 б, ал. 3 от НК се предвижда наказание за онзи, който без разрешение извършва сделки с археологически предмети в страната. Същевременно никъде в законодателството такова разрешение не е предвидено.

Необходимо е да се помисли дали да има “амнистия” на незаконно създадени частни колекции от археологически ценности. На практика всички предмети в големите колекции са придобити от иманяри, което е вещно укривателство – престъпление по смисъла на НК. Притежателите на тези колекции или трябва да се накажат, или колекциите им да се легитимират. Второто ми се струва по-реалистично.

Трябва да се отдели специално внимание на контрабандата на произведения на изкуството и паметници на изкуството.

Напоследък иманярството се практикува от добре съоръжени технически лица. Те използват скенери, метални детектори и друга техника, с която точно локализират находките. Като форма на превенция би било добре да се лицензират както фирмите, които продават такава техника, така и фирмите, които ползват такава техника за производствени нужди. Продажбата на подобна техника на частни лица трябва да се забрани, тъй като те просто няма за какво да я използват, освен за нелегални разкопки.

Държавното финансиране чрез бюджета не е и никога не би било достатъчно. Не е възможно бюджетът да осигури цялото необходимо финансиране за разкриването, опазването, консервацията, реставрацията и експонирането на паметниците на културата и основно на тези с археологически произход, без да посегне на средствата за други социално значими цели. Очевидно е, че проблемът с опазването на културно-историческото наследство не може да се реши само с прякото бюджетно финансиране.

Трябва да има публичност и яснота по другите, извънбюджетни форми, предвидени в българското законодателство за държавно участие във финансирането на културата – като напр. Националния фонд “Култура”. Фондът има изрично определена цел да финансира “програми и проекти за проучване, опазване и популяризиране на културно-историческото наследство”. Ефектът от дейността на този фонд, чийто председател е министърът на културата, не се чувства на практика.

Меценатството трябва да бъде насърчавано, но дори и при по-мощното му развитие то няма да е панацея за българската култура; то няма да бъде особено надеждна форма за текущо осигуряване на необходимото финансиране за целите на паметниците на културата.

Закономерно възниква въпросът “Защо все още няма концесии за археологическите обекти, което ще позволи да се включи и частната инициатива в опазването на старините?”

Наистина, Законът за концесиите (чл. 4) предвижда възможност концесии да се предоставят за “археологически резервати”. Това понятие е конституционно – в чл.18 на конституцията изрично се казва, че “археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост”. До този момент не ми е известен такъв закон, който да определи даден обект като “археологически резерват” по отношение на който е допустимо концесионирането. Това е правено с подзаконови актове, което не е в съответствие с конституцията. Друг е въпросът, че концесионирането е подходящо за вече окончателно разкрити обекти, които трябва само да се консервират и експонират. В рамките на движението може да бъде обсъдена и една друга идея - министърът на финансите да създаде нова Държавна културна лотария. Това е един неизползван начин за финансиране на културата, който съчетава възможностите на държавата с частното начало. Това е допустимо по чл. 6 от Закона за хазарта, т.е. може и да не се приема нов закон, както предлага една парламентарна група.

В своята дейност Гражданското движение може да ползва богатия опит на сходни организации, напр. Националните тръстове на Великобритания и САЩ, които са най-авторитетните организации в своите страни, посветили дейността си на опазване на националното културно-историческо и природно наследство.

И двете организации, които имат вековно съществуване, са частни благотворителни организации, основани на масовото членство. Тръстът във Великобритания има членски състав от 3 млн. души, като самото членство дава определени привилегии – безплатни посещения на исторически обекти, данъчни отстъпки. И двете организации се финансират от дарения и помощи, както и от вноски на членовете. Дейността им се урежда със закон, в който е намерено работещо съчетание на частното с публичното начало. (Подобна претенция на този етап при нас е нереалистична. Нека първо движението се докаже и тогава ще мислим за това как да ангажираме държавата с дейността на подобна структура.) С други думи - това не са движения с аморфни и пожелателни цели и мисия, а добре структурирани организации, които се ангажират с редица конкретни проекти.

В хода на подготовката за учредяването на Гражданското движение трябва да се възприеме един по-свободен, но в същото време ангажиращ подход за членство.

Намирам за обнадеждаващ факта, че редица обществени организации проявиха интерес към идеята и смятам за уместно юристите да намерят формулата, чрез която тези организации да бъдат ангажирани. Голяма част дейността на Гражданското движение трябва да бъде по места и поради това е важно работата му да се децентрализира. За това се радвам, че тук присъстват и представители на Националното сдружение на общините, водещи кметове, които сигурен съм, че биха могли да дадат нова сила и енергия на подобно движение.

Уважаеми госпожи и господа,

Струва ми се, че днес съществува достатъчно обществена чувствителност към тази проблематика и едно такова движение има всички възможности да успее, а неговият успех ще бъде успех за България.


ПРОГРАМА НА РЕГИОНАЛНИЯ ФОРУМ “КУЛТУРНИТЕ КОРИДОРИ В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА"

Курортен комплекс “Ривиера” – Варна

20 – 21 май 2005 г.

ПЕТЪК 20 МАЙ

10.30 -11.00

Официално откриване на форума.

Хотел “Империал”

Слово на Президента на Република България.

Слово на Генералния директор на ЮНЕСКО.

Слово на Генералния секретар на Съвета на Европа.

11.00

Мултимедийно представяне на културните коридори в Югоизточна Европа и на проекта на “Декларацията от Варна”

Представяне от Експертната група - проф. Тодор Кръстев.

11.30

Дискусия. Изказвания на държавните ръководители по проекта на Декларацията

12.45

Официална снимка на държавните ръководители, Генералния директор на ЮНЕСКО и Генералния секретар на Съвета на Европа

13.00 – 14.30

Обяд от Генералния директор на ЮНЕСКО г-н Коичиро Мацуура за участниците във форума

15.00 – 17.00

Обсъждане на проекта на “Декларация от Варна”

17.30

Възможност за двустранни срещи

Възможност за индивидуални пресконференции

20.00 – 22.00

Официална вечеря, давана от Президента на Република България г-н Георги Първанов и г-жа Зорка Първанова за участниците във форума

СЪБОТА, 21 МАЙ

09.30 – 10.00

Приемане на “Декларацията от Варна”

10.30 – 11.15

Съвместна пресконференция на държавните ръководители, Генералния директор на ЮНЕСКО и Генералния секретар на Съвета на Европа

Изявление на Президента на Република България.

Изявление на Генералния директор на ЮНЕСКО.

Изявление на Генералния секретар на Съвета на Европа.

Отговори на журналистически въпроси.

Хотел “Ривиера бийч”, зала “Ривиера”

12.15 – 13.00

Откриване на мултимедийна изложба “Наследство на Югоизточна Европа”

Археологически музей – гр. Варна, зала на ІІ етаж.

Слово на Президента на Република България.

Слово на Генералния директор на ЮНЕСКО.

Слово на Генералния секретар на Съвета на Европа.

Представяне на изложбата от проф. Тодор Кръстев.

Разглеждане на част от експозицията на музея.


Текст на Декларацията от Варна 2005